Възприемай положителното!

Платонически не понасям "негативките"!

Животът ми, макар и не охолен си го харесвам! Обичам  децата си, себе си, роднините си и приятелите си! Защо все трябва да се чувстваме длъжни на някого?

......Пари на заем не съм вземала, кредит нямам, храна за вкъщи осигурявам? В отпуска съм, защото ми се полага, пуша/но не на аванта/ - това е порока ми, пия - но не се напивам /ами обичам бирата!/ ОБИАМ ВСИЧКО КРАСИВО, ПОЛОЖИТЕЛНО И УСМИХНАТО! Съжалявам завистта, негативизма, вечното недоволство. За втори път го пиша някъде, но когато плача, се усмихвам макар и по малко...а когато се смея имам сълзи, това съм АЗ - Евгения! Не мога да променя никого, а и не съм искала, аз възприемам с рецепторите си само положителното от хората...дали не съм енергиен вампир....:D :D? Не зная...Но не урочасвам ;D :D! Радвам се когато всеки е здрав, радвам се на успехите на амбициозните и не амбициозните хота, радвам се на всичко, което прави хората щастливи - на празниците им на всичко от което ги кара да се усмихват, да говорят живо с възхищение - обичам да слушам за положителните преживявания на всеки!

Може би човк като мен би умрял ако тъга и нещастие има...дано да няма.........не зная как да се справя.....Но не искам да мисля сега!

Искам всички хора да преодоляват трудности, искам всички хора да са усмихнати, искам всички хора да не се озлобяват заради наистина трудния начин на живот в Родината ни, а да търсят начина да преодоляват трудностите, няма човек ДНЕС, който да каже "Добре съм" /в буквалния смисъл/, но има начин да не се вдълбаеш само в това. Дано всеки, който има желание за постигане на цел в живота не унива, заради т.н. "криза", да не се отказва и да продължава! Как? - всеки избира сам за себе си, стига да изпита удовлетворение и поне мъничко щастие!

Миговете в живота ни никога няма да се повторят, но могат да се запомнят, могат да се увековечат даже с малко фантазия ;)! А не по стените на "Facebook" да ми пишат нещо от сорта: "Стоя и си мисля за миговете, които още не съм изживял", ами живейте, не се оплаквайте постоянно, животът ви е един в края на краищата! Някой ще каже: "Ми нямам пари", ами как живееш, "аджеба", все имаш средства някакви, то живота ни не е само пари, на полянка с приятели, с храна от вкъщи пак може да отидеш, пеша до парк - пикник може да си направиш. На беседката пред нечий блок пак може да се почувстваш все едно на заведение. Има много варианти, да си разнообразиш ежедневието, но имам чувството, че хората вече даже и въображение нямат...



Фото книги от

0 коментара: